Възстановяването е възможно. Това е, което Деми Ловато иска феновете й да знаят за борбата с хранително разстройство. Изпълнителката на „Sorry Not Sorry“ наскоро качи снимка преди и след, направена от феновете, показваща колко е отслабнала, докато се бори с булимията. Деми не се свени да говори за борбите си с хранителните разстройства и пристрастяването – тя беше откровена, че остава силна в новия си документален филм Simply Complicated.
Ние сме толкова горди с 25-годишната звезда, че има смелостта да бъде истинска с феновете си. Гледайте видеоклипа по-долу, за да видите драстичната трансформация на Деми.
Радостваме да видим, че Деми е намерила начин да поддържа ума и тялото си здрави. Но тя също така призна, че понякога има пропуски. След раздялата с приятеля си от шест години, Уилмър Валдерама, тя се обърна към преяждане.
„Когато имах връзка с Уилмър, изкарах три години без прочистване и когато се разделихме, това беше едно от първите неща, които направих“, обясни тя. „Колкото по-малко трябва да мисля за храна, толкова по-лесно е да водя нормален живот и не искам да разочаровам никого, така че когато имам моменти, в които се подхлъзвам, се чувствам много засрамен. Това, което започна рецидива, беше липсата на Уилмър. И когато се чувствам самотен, сърцето ми е гладно и накрая преяждам.”
(Снимка: Getty Images)
Тя разкри, че проблемите й с храната не са нещо ново. Всъщност те започнаха в ранна възраст.„Ще пека бисквитки за семейството си и ще ги изям всичките и никой няма да има какво да яде. Това беше първият ми спомен как храната е лекарството за мен“, добави тя. „Храната все още е най-голямото предизвикателство в живота ми и тя контролира – не искам да й давам силата да кажа, че контролира всяка моя мисъл, но това е нещо, за което постоянно мисля.“
И въпреки че се възстановява, булимията все още е постоянна битка за нея и тя трябва да работи върху това да не злоупотребява с храната. „Образ на тялото, какво ще ям след това, какво искам да ям, какво искам да не ям“, каза тя. „Просто е постоянно. Сякаш започвам да завиждам на хората, които не се борят с хранително разстройство, само защото чувствам, че животът ми би бил много по-лесен.“