Китайските дисиденти използват името "Джао", за да премахнат правителствените цензори

По време на президентските избори лесно може да се забрави в разгара на американския политически дискурс, че дисидентите по света се борят да чуят гласа си, без да бъдат изпращани в затвора.

В Китай проблемът е остър. Комунистическата партия, ръководеща страната, е изградила Голямата защитна стена да поддържат строг контрол върху информацията, която китайските интернет потребители могат да публикуват и да имат достъп. Все пак дисиденти и обикновени хора се обръщат към онлайн медиите, за да отправят критики не само към държавните политики, но и към корумпираните служители и прекалено националистическите партньори.

За да премахнат цензорите, които сканират китайския интернет, търсейки подривни материали, хората са разработили прости и безвредни звукови начини да направят своите оплаквания известни. В страна, която затваря артисти и журналисти, дори и превръщането на популярната националистична фраза „моята страна“ в „вашата страна“ може да интимно мощно послание на неподчинение. Всъщност China Digital Times е изградила цяла уики около идеята за проследяване и превеждане на подривния жаргон на китайския интернет за останалия свят.

Най-новата кодова дума, използвана, за да победи # китайските интернет цензори

- Хавиер Еспиноса (@ javierespinosa2) 6 януари 2016 г.

Сега китайските потребители на популярни сайтове като Weibo, която работи много като Twitter, са прегърнали едно от най-често срещаните фамилни имена в страната - Джао, за да се подиграват с характеристиките на китайската властова структура. Потребителите на социалните медии са приели общоприетото име, което означава или член или член на семейството на служител в китайското правителство, или „Джао по дух“, който „се вълнува от военните, които със сълзи поглеждат към знамето и към вятъра. в очите им ”, според дискусия на термина, публикуван на China Digital Times.

Това е препратка към класическа китайска новела от автора Лу Шун, в която претендент заявява, че е важен поради далечната връзка с героя, Джао. Сега хората се наричат ​​Джао, когато се възползват от незаслужените ползи от това, че са официални или спонсори на партийната линия. Той се присмива на лицемерието на цензори и служители, които изискват придържане към доктрината, но не се държат отговорни сами: "Достойни ли сте и за фамилията Джао?"

За американците би било като да кажеш: "Достоен ли си за името Рамбо?" Наистина ли си толкова американец, или просто си пълен или глупав?

Китайските цензори са се натъкнали на тенденцията и въпреки основната популярност на името Джао са започнали да търкат справки от интернет. Това беше креативен и ефективен начин за оспорване на китайските власти и в крайна сметка успехът му в избягването на цензори ще предизвика по-нататъшна цензура. Това е проблемът с цензурата. Докато правителството си струва да критикува, хората ще намерят начини да го направят и цензорите просто ще се опитат да наваксат.