Универсалните преводачи ще доведат до секс и много недоразумения

Макар да нямаме универсални преводачи, които да са безпроблемни като Бабелската риба на Дъглас Адамс или Gokubi на Курт Воннегут, имаме Google, който превежда и новоизобретен или преносим преносител, специално рекламиран в междукултурни лотарии. Играта се плюе в дребните за носене, а рекламата ще ви накара да повярвате, скоро ще целувате красиви японски жени. Изненадващо ли е, че една технология, използвана дълго време за допълнителни научно-фантастични сюжети и размисъл за края на социалните бариери, би била сексуализирана направо от портата? Не точно. Сексът е точката на копието, когато става въпрос за културно взаимодействие, а универсалните преводачи отварят нова романтична граница.

Разбира се, инструмент, който ни позволява безпроблемно да разбираме всеки език, ще бъде изключително полезен в политиката или напредъка на науката - но почти със сигурност ще ни заложи и ще позволи на всеки да преследва собствената си версия на „екзотика“. едно нещо и отношенията са друго. Наследниците на "и" и неговите потомци превеждат фрази и думи, но не предоставят пътни карти на културите. Всъщност те могат да улеснят недоразуменията, като позволят на потребителите бавно да натрупват недоразумения. В края на краищата преводът не ни прави напълно разбираеми - дори езикът не го прави.

Ограниченията са поразителни.

„Мисля, че има голяма вероятност да направите машина, способна на ясни преводи, ако цялата информация в изреченията е така наречената„ информация за условността на истината “”, каза професорът по лингвистика на Swarthmore College Donna Jo Napoli. обратен, "Това, което казвате, трябва да бъде невярно или вярно - като" аз имам котка ". Е, или имате такава, или не.

За съжаление е трудно да се избегне двусмисленото. Тонът ни дава контекст, но ако машината ни за превеждане не позволи това да се промъкне, много неща ще се загубят в превода. Може да се каже, например: „Искам само да говоря с Боб“ и означава, че Боб е единственият, с когото искате да говорите, или чатът е всичко, от което се нуждаете. Всеки, който използва универсален преводач, ще трябва да разчита на контекста на разбиране на машината. Дума като холандската „gezellig“, която означава или „интимно удобна“ или „приятелска“, дава пример за капан. Истинският универсален преводач би трябвало да има адекватно разбиране на социалните ситуации, за да измисли аналогична дума. Тогава има лексикална неяснота - когато думите не са обхванати от един единствен превод, като „кората“ на английски и „цита“ на испански.

Един от инструментите, който хората използват, за да заобикалят неяснотата, е метафоричният език. Аналогиите и метафорите са постоянна в човешката комуникация. "С техните способности да въплъщават концептуални идеи в различни култури, метафорите проникват почти във всяка сфера на нашия живот", пише Фион Хо Ян Лау, изследовател в Университета на Хонконг. "Разбирането и интерпретацията на метафорите също силно разчита на първия език и култура, в допълнение към прозрачността на метафорите."

Ето защо е трудно да се преведат метафори: те са толкова културно заредени, че често нямат смисъл в други езици. Например, някои метафори на английски и китайски споделят обща концепция; като факта, че и двата езика свързват гнева с топлината. Но английски говорител вероятно ще се сблъска с китайския израз на „Ти носиш!“ С объркване - докато англичаните обикновено свързват мечката с свирепостта или игривостта, значението на китайците е, че някой се държи като идиот. Мечките не са аватари на глупостта за англоговорящия свят, така че тази мека обида може да се окаже доста странна, допълваща или сексуално прогресивна.

Без значение какво, обвиненият меч ще бъде объркан.

Езиците дават на хората ключов инструмент за самоопределяне. Те са и един от основните начини, по които хората изграждат своята социална идентичност. Изследователите са открили, че споделянето на език кара хората да се идентифицират един с друг повече, отколкото да споделят културен произход. В дневника Език и социална психология Социолозите от Аризона твърдят, че това е реципрочна връзка - езиците влияят върху формирането на етническата идентичност, но етническата идентичност също влияе върху това как се използват езиците.

Когато говорим, ние не само препращаме информация; нашите думи идват заредени с нашите културни преживявания. И различни думи на различни езици се зареждат по различен начин, дори ако идват от един и същ човек. В проучване от 1987 г. на имигрантите в Обединеното кралство, те установили, че имигрантите, които са избрали да попълнят въпросник на английски език, са докладвали различни стойности от имигрантите, които са решили да отговорят на родния си език. Отделно проучване на израелци, живеещи в Австралия, установи, че тъй като те са започнали да идентифицират Австралия като свой дом, те започват да предпочитат английски над иврит. Езикът е неразривно свързан с това как се идентифицират с националната култура.

Добрата новина е, че докато езикът информира нашия свят, той не го оформя, което означава, че освен хълцането, което идва с преводи, няма големи бариери, които да ни пречат да се разбираме помежду си. Докато хипотезата на Сапир-Уорф е изгубила полза от лингвистите, разводненият вариант на това има смисъл: Езикът засяга някои аспекти на нашето познавателно функциониране. Тя не определя или фиксира нашите мисли, но определя нашата способност да използваме тези мисли, за да повлияем на хората около нас.

„Езикът понякога може да отразява начините, по които свързваме нещата в света чрез различните лексикални елементи, които използваме, но не определя структурата на нашия свят”, казва Наполи. „Нашият свят се налага само на езика в най-очевидните начини - например, ако има йерархия на статуса в една общност, то е много вероятно езикът да отразява тази йерархия в неговите глаголни окончания. Но езикът не предизвиква тази йерархия, както предполага хипотезата на Сапир-Уорф.

Като се има предвид това, универсалният превод не издига вече съществуващи социални йерархии или осигурява необходимия контекст за социално пренасяните езици. Може ли универсален преводач да ни позволи да говорим помежду си и да се хуманизираме? Абсолютно. Това, което не може да направи, е да преведе огромната част от културния опит, който идва с езика. Универсалният преводач може да бъде най-висшият водач, но не е паспорт за междукултурно разбиране или любов. Начините, по които не разбираме помежду си, са по-дълбоки от това. Не могат да бъдат достигнати с приспособление, активирано с глас.

Интерфейс на мозъка към мозъка? Е, това е друг въпрос.