Уилям Шекспир? По-скоро като Dankspeare

$config[ads_kvadrat] not found

Настя и сборник весёлых историй

Настя и сборник весёлых историй
Anonim

Преди повече от 14 години, професор Франсис Текъри от Университета на Витаутерсранд в Йоханесбург започна мисия на Харолд и Кумар - Пропорции: „Бард от Ейвън“, Уилям Шекспир, пуши ли марихуаната?

"Да пушиш или да не пушиш" Според нови доказателства, Шекспир би могъл да бъде потапник: http://t.co/Y2ooRj7nlo pic.twitter.com/EngPFNWHpR

- BuzzFeed Books (@BuzzFeedBooks) 10 август 2015 г.

Проучване от 2001 г. T Южноафриканско списание за наука намерих, може би. Десетилетие по-късно, през 2011 г., Теккерей получи разрешение за по-нататъшно разследване, с възможност дори да проучи някои ДНК доказателства. Сега, Thackeray е обратно в Южноафриканско списание за наука с най-добрите си доказателства. Накратко, той разгледа 24 тръби и намери някои остатъци от канабис, както и малко нещо от растението кока. Четири от остатъчните тръби идват от градината на Шекспир. Чрез кръстосан разпит със стихотворенията си Текъри установи, че Шекспир вероятно е пламнал, но не е докоснал белите неща.

Случаят с Били Денкспеаре е само последната от манията да се припише стерилно камъниране на нашите герои. Всеки 16-годишен ще ви напомни, че самият Honest Abe се наслаждаваше на пуф или два - слух. Но разследването на Шекспир не е просто слух: Има години на антропологична работа, посветена на темата, но с каква цел? Законите на плевелите бавно се отпускат и знанието, че един от крайъгълните камъни на английския език вероятно няма да убеди законодателите да ускорят реформата.

Може би хората просто искат да пробият дупки в на пръв поглед безупречен (въпреки че не изобщо) наследство. Очевидно е, че това е интрига, но изглежда, че граничи с мания, сякаш навиците им ще оправдаят собствените ни. Няма нищо лошо в любопитството или желанието да виждаме себе си в величие, но вероятно можем да сложим край на принудата да присвоим Данк или Нах на миналото.

$config[ads_kvadrat] not found