Тъй като градското население експлодира, личното пространство ще стане рядък лукс

На претъпкана кола на метрото, намирането на чифт празни места е като да забелязваш хрупкав 20 на пода: рядко; случайно; и това ни прави свирепи притежания. В епохата на пренаселеност личното пространство е желаният лукс. (Няма сянка, подобна на сянката, хвърлена на разтегнат влак от съседите на влака.) Ние сме готови да добавим още четири милиарда тела на планетата преди този век да е свършил и не правим повече място. Ако не можем да променим колко физическо пространство имаме, ще трябва да променим колко психологическо пространство ни е необходимо.

За добро или за лошо от нас зависи да преговаряме с нашата среда за комфорт. "Личното пространство не е някаква неизменна собственост на човек", казва Дан Кенеди от университета в Индиана, доктор на науките, който изучава социално поведение. "It е нещо, което ние изграждаме динамично."

Кенеди означава, че няма твърдо изискване да се запази, например, радиус с две стойки от всички в банята, поне не психологически. Никой не приветства внезапната поява на панталони и глезени в съседната стая, ако останалата част от банята е празна, но ако всички тоалетни се вземат, то изведнъж изглежда много по-малко натрапчиво. Адаптирането на нашата концепция за лично пространство за краткосрочен план е факт от живота, казва Кенеди. Дългосрочната адаптация обаче идва на цена.

- Какво ще стане, ако с течение на времето накараш някой, който иска да има голямо пространство в по-малко пространство? - пита Кенеди. - Или се приспособяват, или поддържат постоянно състояние на възбуда или дискомфорт, отколкото биха предпочели.

Животът в гъсто населен град е упражнение за смекчаване на дискомфорта. Навигирането на средния пазар в Манила е като борба за място в гмуркане в Ню Йорк; в обществото, чувството за странна кожа върху кожата е неизбежно. Разработили сме стратегии, като избягване на контакт с очите или обръщане на гръб към хората в тълпата, за борба с по-малко осезаеми прониквания. Прекъсващите бягства в частни домове или офиси са от решаващо значение за поддържането на здравия разум.

Но в дългосрочен план градският живот е обществен живот. "Когато сте в метро или влак, има моменти, когато е много неприятно", казва Кенеди. "Какво увеличава това дискомфорт и възбуда в дългосрочен план?"

Въпреки че световното население се е стичало в градските центрове след индустриалната революция, сравнително наскоро изследователите са проучили дългосрочните ефекти от живота в гъсто населените райони. Всички резултати подчертават една основна тенденция: градският живот е психологически опасен. "Средата е много различна и те се различават от това, в което сме се развивали, за да живеем", казва Кенеди. - И това ще окаже влияние върху психичното ни здраве.

Той посочва проучване от 2005 г., публикувано в Бюлетин за шизофрения, което предполага причинно-следствена връзка между градската среда и психозата. Документ от 2011 г., публикуван в природа показа, че мозъците на хората, които растат в градовете, са непропорционално активни в отговор на стреса. Пренаселеността, разбира се, е само една от многото причини, поради които животът в един модерен град е толкова психологически облаган - също има повече престъпност, повече шум, повече натиск по време на работа - но е сред най-висцералните.

В градовете на близкото бъдеще, банята сергии ще бъдат пълни, през цялото време.През 2014 г. Световната здравна организация изчисли, че 54% от населението на света живее в градове, в сравнение с 34% през 1960 г., а бъдещият растеж вероятно ще се осъществи в по-слабо развитите региони, където големите градски среди започват да се утвърждават.

Видеоклип за нарастването на населението в света, наречен WorldPopulationHistory.org, представлява тревожен визуален взрив на експоненциалния растеж, който израсна от индустриалната революция. През 1750 г., приблизително десетилетие преди началото на световното население, около 717 милиона души - и на световната карта можете да видите само малко редки градски райони, до голяма степен групирани в Индия и Китай. До 1850 г. Европа изведнъж е залята от разрастване на градовете, като населението на света е избухнало до 1.22 милиард след като селските хора се преселили в градовете, за да работят във фабриките. Избягването на съседи в претъпкани улички беше много различно от пресичането на открити полета, но жителите на градовете се научиха да правят дължимото (най-малкото психологически; физически те бяха прекалено заети с борбата срещу разпространението на инфекциозни болести). Тогава, както и сега, нямаха много избор.

Понятията за лично пространство, напомня ни Кенеди, са конструкции, които варират в зависимост от културата, времето и ситуацията. Ако оценката на Обединените нации е правилна, ще се занимаваме с нея 11,2 милиарда хора през 2100 г. - повече от 4 милиарда от които, според Световната банка, ще бъдат в Африка. Този свят ще бъде много по-различен от този, с който сме свикнали, и същото ще бъде концепцията за личното пространство на следващото поколение. Хроничният стрес, предизвикан от градския живот - видът, който се обвинява за намаляващото психично здраве - може да съществува само ако средата се възприема като стресираща. Ще бъде ли следващото поколение деца, растящи в Мумбай, Лагос и Коломбо, по-добри от нас в споделянето на лично пространство? Вероятно. Вместо да размишляваме за способността ни да се приспособяваме - Кенеди вече знае, че сме добри - той избира да се довери на бъдещите градостроители.

"Дори в претъпкан град, не мисля, че ще бъдем опаковани там като сардини, в тези постоянни ситуации, предизвикващи безпокойство, от които няма изход от", казва той.

- Но в тези случаи каква ще бъде реакцията? Не съм сигурен."