Как да изучаваме малки метеороиди, използващи сателитен шредер, използвайки детектор за гравитационни вълни

Откриването на гравитационни вълни е само началото на продължителното изследване на човечеството за тези странни, слаби сигнали. Европейската космическа агенция вече обмисляше няколко стъпки преди обявяването на LIGO през февруари. Ето защо през декември стартира LISA Pathfinder - за откриване и изследване на гравитационните вълни директно в космоса. Онова, което ЕКА не очакваше обаче, беше, че LISA ще демонстрира възможности за събиране на данни, които не са свързани с изследванията на гравитационните вълни. Сега учените предлагат да използват сондата, за да изчислят микрометеороидите - космически скали, практически с размерите на мрамор или по-малки - които застрашават нашите спътници и други космически кораби, които понастоящем се намират в орбита.

Един астероид може да пътува до 22 000 мили в час във вакуума на космоса. При тези скорости няма значение дали скалата е с размер на грахово зърно; тя все още може да причини огромно количество щети чрез космическия ни хардуер или дори космическите скафандри на астронавтите, които водят космически изход. Но гравитационните вълни и микрометеороидите са много различни неща. Как точно учените ще използват LISA за изследване на скалите?

Космическият кораб е оборудван с инструмент, който плува в безтегловност. Той е проектиран да улавя много малки промени в пространството-време - т.е. много малките вълни, причинени от гравитационните вълни, като отчита и приспособява към други външни стимули. Както се съобщава от Space.com, астрофизикът на НАСА Ира Торп, част от екипа на LISA Pathfinder, иска да обърне последната функция на главата си: вместо да изхвърля шумните данни, системата изхвърля като нежелано смущение, като я събира и използва за преброяване на микрометеороиди.

Космическият кораб непрекъснато е заплашван от малки скали, които се движат с високи скорости. По-големият космически кораб, подобно на МКС, е снабден с по-трайна защита срещу сълзи от микрометеороиди - но тази защита идва с много по-големи разходи. По-малките спътници, особено тези, които нямат механизми за избягване на маневрирането, са практически сами.

Този въпрос се превръща в още по-голям проблем, когато разгледаме как учените искат да използват все повече и по-леки материали като част от структурите на космическите апарати. Пример за това е инициативата на Юрий Милнър и Стивън Хокинг, който се стреми да монтира малки сензори със соларни платна с размери на метър за задвижване. Тези платна ще бъдат невероятно тънки и леки, което ще позволи на плавателния съд да се движи по-бързо през пространството, но също така ще ги изложи на риск от катастрофални откази от само една сълза или удари от летяща космическа скала.

Идеята на Торп за LISA може да бъде безценна за космическите изследвания по пътя, когато започнем да се преместваме към по-тънки, по-леки материали. Ако той може да прокара предложението си от концепция към реалност, скоро ще разберем.