"Интерскатер" може да направи имплантируемите интелигентни устройства, наноботи, киборги възможни

Anonim

Дълго сме чували за това как имплантираните интелигентни устройства ще променят всичко. Интелигентните контактни лещи, нервните записващи устройства и репаративните наноботи са велики на теория, но ние все още не ги виждаме на практика. Уловката? Ел. За да бъдат „умни“, тези устройства трябва да комуникират. Комуникацията отнема енергия. Но сега, благодарение на екип от изследователи от университета във Вашингтон, уловът вече не е улов.

Една обикновена обиколка на потенциалните технологични импланти дава бърза увереност в идеята, че те наистина ще променят всичко. Интелигентните контактни лещи, обсъдени от изследователите, ще следят нивата на глюкозата, холестерола и натрия за диабетици, но такива лещи могат да служат като Черно огледало подобни на компютрите в очите.

Невронните импланти могат да наблюдават епилептичния и паркинсонов мозък и по този начин да подпомагат лечението; те могат също да изпращат сигнали на мозъка към протези, за да възстановят загубени или парализирани крайници. Има имплантируеми контрацептиви, ракови детектори, когнитивно-стимулиращи „невронни дантели” - безброй приложения. Просто няма достатъчно сок.

Пробивът на изследователите е доста лесен за обяснение, но без съмнение е трудно да се постигне. В идеалния случай, имплантите биха могли да общуват чрез wifi сами, но няма източници на енергия малки, енергични и достатъчно трайни, за да направят това възможно. След това екипът на UW открива решението. Те създадоха обратна разсейваща система - или, както го наричат, "междусвързана" - която трансформира Bluetooth сигналите в wifi. В сравнение с настоящите технологии, това решение консумира много малко енергия и без съмнение ще се подобри с повече работа.

Тя функционира по следния начин: Smartwatch, изпращащ Bluetooth, изпраща сигнали до имплантирано интелигентно устройство. Веднъж там, системата трансформира Bluetooth сигнала в wifi сигнал. Семейство получаване След това смартфонът или устройството взима този информационен сигнал и прави с него каквото си иска. Ако имплантът е диагностичен, смартфонът или устройството вероятно ще предават или показват информацията. Ако имплантът е приложим, смартфонът или устройството вероятно ще предприеме необходимото действие - т.е. ще задейства инжектиране на инсулин или ще направи да се размаха протезиран пръст.

Ерго: уловът вече не е улов.