Самотният Георги Анализ на ДНК разкрива тайните на ставането на вековни

Когато Lonesome George починал на 102 години, той бил смятан за най-рядкото животно на Земята. Той беше последният известен член на своя вид Chelonoidis abingdonii - гигантска костенурка, родена на остров Pinta, отдалечена част от островите Галапагос. Когато неговият пазач от 40 години го намерил мъртъв през 2012 г., Джордж умрял от естествени причини. Ами Джордж му позволи да живее значително по-дълго от средния американец?

Учените проучиха тайните на дълголетието на Джордж в проучване, публикувано в понеделник Екология на природата и еволюция, Генетичният анализ на ДНК на Джордж, заедно с ДНК, взета от други гигантски костенурки, разкри, че генетичният му код съдържа варианти, свързани с възстановяването на ДНК, потискането на рака и мощния имунен отговор.

Екипът, съставен от изследователи от Университета в Йейл, Университета в Овиедо, Галапагоската консервация и Националния парк на Галапагос, се надяват, че научаването на повече информация за ДНК на Джордж не само ще спомогне за бъдещите усилия за опазване на околната среда, но също така ще предостави информация, която ще помогне укрепване на изучаването на човешкото стареене.

Съавтор и биохимик д-р Карлос Лопес-Отин казва, че преди това изследване учените са описали девет отличителни черти на стареенето. Сега, след като проучи още 500 гена, Лопес-Отин обяви, че „са открили интересни варианти, които потенциално засягат шест от тези отличителни белези в гигантски костенурки, откривайки нови линии за изследване на стареенето“.

Учените са получили ДНК от кръвни проби, взети от Джордж преди смъртта му, последователността на тази ДНК и е сравнена с генетичния материал, взет от родствената костенурка Aldabra Giant, една от най-големите видове костенурки на Земята. И двата вида костенурки са известни със способността си да живеят след един век. Геномите на тези костенурки разкриват генни семейства, свързани с позитивна селекция за метаболитна регулация и имунна реакция - ключови силни страни за дълъг живот, като същевременно са големи.

Туморните тумори също са много редки в гигантски костенурки - нещо, което учените отбелязват като странно, защото организмите, които живеят по-дълъг живот, теоретично са с по-висок риск от развитие на рак. За да проучи тази главоблъсканица, екипът анализира повече от 400 гена в ДНК на костенурките, класифицирани като онкогени и туморни супресори, откривайки, че гигантският геном на костенурката съдържа дублирания на гените, които потискат туморите.

Екипът предполага, че тези гени съдържат мутации, които блокират развитието на туморите извън контрола на имунната система, но заявяват, че са необходими повече изследвания, за да се знае със сигурност. С по-нататъшно проучване, те могат да получат по-добро разбиране на биологията на костенурката, която може да укрепи усилията за опазване.

"Нашето проучване намеква за конкретни еволюционни стратегии, свързани с увеличаване на продължителността на живота, и разширява нашето разбиране за геномните детерминанти на стареенето", пишат учените. "Тези нови геномни последователности осигуряват важни ресурси за подпомагане на усилията за възстановяване на гигантски популации от костенурки."