Дали дълбоките космически излъчвания убиват първите астронавти?

Бивши астронавти от Аполо, които са пътували до Луната и обратно, умират от сърдечно-съдови проблеми на четири до пет пъти повече от броя на своите колеги, според резултатите, публикувани в четвъртък в Научни доклади, Не е съвсем ясно защо, но главният заподозрян далеч е радиация в дълбоко космическо пространство - което е критична за НАСА, тъй като планира да изпрати хора на Марс.

„Ние знаем много малко за ефектите от дълбоките космически излъчвания върху човешкото здраве, особено върху сърдечно-съдовата система“, казва водещият автор на изследването Майкъл Делп, здравен изследовател във Флоридския държавен университет. "Това ни дава първия поглед върху неговите неблагоприятни ефекти върху хората."

Радиацията може да опустоши тялото по много начини. Помислете, че космическата радиация в космоса би могла да изложи екипаж от астронавти по пътя към Марс до около 277 пъти по-голямо количество радиация, на което някой обикновено е изложен на Земята. Магнитното поле на нашата планета ни предпазва от космическите лъчи и значително ограничава колко радиация ще ни удари тук на земята - но навън в дълбокия космос нещата са по-близки до смъртоносното за всички в Thunderdome.

Астронавтите на Аполо отидоха далеч отвъд защитната магнитосфера и въпреки че техният космически кораб беше снабден с алуминиева защита, той далеч не беше напълно защитен. В това ново проучване, Delp и неговите колеги проучиха смъртността и медицинските данни на 77 починали астронавти - 35 от които останаха на земята, 35 от които са пътували до ниска орбита и обратно, а седем от тях са отишли ​​на Луната и обратно (24). хората като цяло са се осмелили да влязат в дълбокия космос).

Смъртността на астронавтите от Аполо, дължаща се на сърдечни заболявания, е огромна 43%, в сравнение с девет процента за астронавтите, и 11% за астронавтите.

За да се провери дали дълбоко космическата радиация и нетеглостта са виновни, учените проведоха проучване върху мишки, излагайки една група гризачи на радиация, типична за дълбокия космос, издигайки задните крайници на друга група, за да симулират безтегловност на вътрешните органи и прилагане на двете мерки към една трета. Само облъчените групи са имали увреждания на кръвоносните съдове - вида, който води до сърдечни пристъпи и инсулти.

От решаващо значение е да се отбележи, че увреждането, предизвикано от космическите лъчи, не е просто въпрос на какви форми на космическа радиация е изложена, а също и за колко време. Малкият размер на извадката, ограниченията в вида на анализираните данни и несигурността относно други фактори означават, че „трябва да се използва предпазливост при изготвянето на окончателни заключения относно специфичните рискове за здравето“, пишат авторите.

Предвижда се обаче еднопосочното пътуване до Марс да отнеме около шест до седем месеца. Добавете и факта, че всички хора, които стигнат до червената планета, вероятно ще искат да останат на планетата - на която липсва солидна магнитосфера - и да изследват малко, а вие имате ситуация, при която бъдещите марсиански астронавти могат да претърпят непоправима вреда.

НАСА със сигурност работи усилено, за да разбере как да намали експозицията на космическата радиация колкото е възможно повече, но досега няма ясни решения. Екранирането на основата на свръхпроводникови магнити не е енергийно ефективно, а други биологични интервенции не са напълно разгънати. Ще трябва да изчакаме и да видим дали многомилиардната агенция или нейните партньори успяват да разработят някаква технология или метод, които ще пазят бъдещите астронавти безопасни в дълбокия космос.