Климатичен часовник: Отброяването до 1.5 градуса по Целзий

Специалният доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) за глобалното затопляне от 1,5 a отвори прозорец за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата от пред-индустриалния период, но се очаква емисиите на въглероден двуокис да нараснат през 2018 г. за втората година на ред. Ако тази тенденция продължи, емисиите ще доведат до глобални температури до 1,5 градуса по Целзий за по-малко от 16 години.

Климатичният часовник, който създадохме, показва колко бързо се приближаваме до 1.5 градуса по Целзий от глобалното затопляне, като се имат предвид настоящите тенденции в емисиите. Тук представяме нашата трета годишна актуализация на часовника в светлината на най-новите научни данни, публикувани на 5 декември 2018 година.

Специалният доклад на IPCC показа, че 1,5 градуса по Целзий е важен праг за много климатични въздействия. Метеорологичните екстреми, като топлинни вълни и екстремни валежи, се очаква да нарастват с всяко увеличение на глобалната температура. Рискът от необратима загуба на ледена маса и последващото повишаване на морското равнище рязко се увеличава между 1.5 градуса по Целзий и 2 градуса по Целзий, и почти всички корали могат да бъдат заличени при затопляне от 2 градуса по Целзий.

Според последните данни както от специалния доклад на IPCC, така и от Global Carbon Project, ние се насочваме към 1,5 градуса по Целзий за по-малко от 16 години. Докладът на IPCC дава обхват от 12-35 години до 1.5 градуса по Целзий, ако затоплянето продължава при сегашния темп. За разлика от доклада на IPCC, климатичният часовник обяснява факта, че емисиите все още нарастват, което ще доведе до ускоряване на затоплянето.

Проследяване на напредъка на смекчаването на климата

Климатичният часовник стартира през 2015 г. като начин да се визуализира графикът, през който се случва глобалното затопляне, и да се осигури измервателна пръчка, срещу която можем да проследим напредъка за смекчаване на изменението на климата. Ако емисиите продължат да се увеличават, датата, която достигнем 1,5 градуса по Целзий, ще се приближи. Ако емисиите започнат да намаляват, датата за 1.5 градуса по Целзий ще се измести.

Всяка година актуализираме часовника, за да отрази най-новите тенденции в глобалните емисии на CO2 и степента на затопляне на климата. През 2016 г. видяхме третата година на стабилни емисии на CO2. Тази липса на увеличаване на емисиите на CO2 удължи срока до 1,5 градуса по Целзий с една година.

Но през 2017 г. емисиите са се увеличили, а часовникът е върнат обратно с четири месеца. Очаква се сега емисиите за 2018 г. да нараснат отново с 2,7%. Това е най-голямото нарастване на глобалните емисии от 2011 г. насам и се движи с 1,5 градуса по Целзий още осем месеца по-близо.

Тази година актуализирането на климатичния часовник отразява и новата оценка на оставащия бюджет за въглеродни емисии от доклада от 1,5 градуса по Целзий на IPCC. Този бюджет, който представлява общата сума на допустимите емисии на CO2 между 2018 г. и времето, през което достигаме 1,5 градуса по Целзий, беше преразгледан нагоре до 770 милиарда тона CO2. Само по себе си това увеличение на допустимите емисии подтиква с повече от две години 1.5 градуса Целзий.

Резултатът от прогнозираните емисии на CO2 за 2018 г. и ревизираният бюджет за въглеродни емисии е, че прогнозата ни за 1,5 градуса по Целзий сега пада близо до края на 2034 година.

Проста методология

Климатичният часовник отговаря на въпроса: като се има предвид сегашното ниво на емисиите и нивото на затопляне, предизвикано от човека, и ако се приеме, че тенденцията на емисиите през последните пет години продължава в бъдещето, колко време ще бъде преди останалите допустими емисии за 1.5 градуса по Целзий са изчерпани?

Досега човешката дейност е емитирала близо 2,300 милиарда тона CO2 от 1870 г. като резултат от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването. Тези и други емисии на парникови газове доведоха до увеличаване на глобалните температури с 1.06 градуса по Целзий спрямо средната стойност от 1850-1900. През последните пет години годишните емисии на CO2 от изкопаеми горива са се увеличили средно с 0,4 милиарда тона всяка година, а през 2018 г. се очаква да достигнат рекордните 37,1 милиарда тона.

При създаването на климатичния часовник предполагаме, че тази тенденция за емисии на CO2 от изкопаеми горива ще продължи и в бъдеще и че емисиите на CO2 от обезлесяването и изменението на земеползването ще останат постоянни в последната петгодишна средна стойност от 5,3 милиарда тона. на година. Като използваме оценката на въглеродния бюджет на IPCC, ние също предполагаме, че замърсители, различни от CO2, като метан и азотен оксид, ще бъдат отговорни за приблизително 25% от затоплянето между сега и 1,5 градуса по Целзий.

Колко уверени сме в нашето време?

Нашата времева оценка е чувствителна към несигурността, свързана с климатичния отговор на емисиите на CO2. Тук ние предлагаме най-добрата оценка, което означава, че има 50% шанс да достигне 1.5 градуса по Целзий преди датата на часовника и също така, че има 50% вероятност датата на 1.5 градуса Целзий ще се появи по-късно от показаното.

За да увеличим увереността, че не сме надценили оставащото време, бихме могли вместо това да използваме по-малка оценка на оставащия въглероден бюджет. Определянето на допустими бъдещи емисии в размер на 570 милиарда тона, а не 770 милиарда тона, например, ще премести 1.5 градуса Целзий четири години по-рано, до около 2030 година. Това от своя страна ще увеличи нашето доверие, че няма да надценяваме оставащото време преди достигаме 1,5 градуса по Целзий от 50 до 67 процента.

Друг източник на несигурност е как избираме да дефинираме самата глобална температура. Тук използвахме стандартната дефиниция на глобалната температура на Световната метеорологична организация (СМО). Тя се основава на наличните измервания, които са пространствено непълни и комбинират измерванията на температурата на въздуха и повърхността на океана, за да се определи средната средна температура на повърхността. Ако базираме часовника само на оценките на температурата на въздуха с пълно глобално покритие - което изисква или климатични модели или несигурна пространствена интерполация на наличните данни за температурата - оставащият бюджет на въглерода ще бъде намален от 770 милиарда на 580 милиарда тона, а датата на 1.5 градуса Целзий отново ще се премести с четири години във времето.

Как добавяме време към часовника?

Може би най-важният несигурен фактор е въпросът колко трудно ще се опита светът да намали бъдещите емисии на CO2 и други парникови газове. Ясно е, че ако емисиите на CO2 от изкопаемите горива продължат да се увеличават, ще продължим да губим време между сега и когато достигнем 1.5 градуса по Целзий. По подобен начин, ако скоростта на обезлесяване или емисиите на метан се ускорят, това също ще се измести с 1,5 градуса по Целзий във времето.

Настоящите национални цели за емисиите не са достатъчни, за да се избегнат 1,5 градуса по Целзий: ако всички държави изпълнят своите цели от 2030 г., това ще забави 1,5 градуса по Целзий само с половин година. По същия начин, запазването на емисиите на CO2 постоянно на днешното ниво би купило само 14 месеца допълнително време.

Ако сме в състояние да намалим емисиите на CO2 до нула до 2080 г., бихме могли да избегнем 2 градуса Целзий от глобалното увеличение на температурата, но ще преминем 1.5 градуса по Целзий преди 2040 година. За да избегнем действително 1,5 градуса по Целзий, емисиите на CO2 от двата изкопаеми горивата и обезлесяването ще трябва да бъдат премахнати до 2050 година.

Избягването на въздействието от затопляне над 1,5 градуса Целзий ще изисква от отделните лица, бизнеса и правителствата да си сътрудничат и да дават приоритет на действията по климата на всички нива на вземане на решения. Само чрез смели и амбициозни действия ще можем да добавим достатъчно време, за да избегнем най-опасните последствия от продължаващото затопляне на климата.

Това е трудна задача и може да не успеем. Но ние очевидно ще се провалим, ако не се опитаме много по-трудно, отколкото сме правили досега.

Дейвид Ашер, музикант и директор на Lab Human Impact, е съ-създател на Climate Clock.

Тази статия първоначално е публикувана на The Conversation от Х. Деймън Матюс, Глен Питърс, Майлс Алън и Пиърс Форстър. Прочетете оригиналната статия тук.