45 години от първия лунен роувър на Луната

Америка обича пространството и колите, така че какво е по-добре от колите в космоса? Днес, 31 юли, е 45-та годишнина от първия Lunar Rover, воден от астронавта на НАСА Дейв Скот по време на мисията на Аполо 15. Оттогава технологията на ровера напредва за следващите етапи на изследването на планетата.

Lunar Roving Vehicle (LRV) като концепция е изхвърлена доста преди дори мисията на Аполо 11 да постави хората на Луната. Wernher von Braun предвиждаше пилотирани превозни средства на Луната и стартираше работната група за развитието на Lunar Rover няколко години преди мисията Apollo 15 през 1971 г. Boeing, Bendix, Grumman и Chrysler представиха предложения за разработване на лунен ровер. Това е договор, който Boeing в крайна сметка спечели, с General Motors като подизпълнител, който осигурява системите за мобилност.

Четири лунни ровера са построени от Boeing за 38 милиона долара. Превишаване на първоначалното предложение от 19 милиона долара, но в рамките на първоначалните прогнози на НАСА. За всеки от J-класовите мисии на НАСА (по-дълъг от 3 дни) е построен един роувър: Аполо 15, 16 и 17. Роверът може да бъде сгънат в по-компактен, дълъг пет фута и двадесет инча широк. Маршрутизаторът тежеше 1500 паунда при пълно натоварване и екипаж от двама астронавти (един празен роувър тежеше 460 килограма). Той разполагаше с колела, които бяха независимо задвижвани от електромотор с мощност 200 вата, четвърт конски сили.

За първи път е използван на 31 юли 1971 г. по време на мисията на Аполо 15. Корабът беше контролиран от командир Дейвид Скот на разстояние от 17,25 мили. Маршрутизаторът е карал общо три часа по време на мисията. Въпреки че не е срещал технически проблеми по време на експедицията на Аполо 15, параметрите на мисията заявяват, че придвижването може да се стигне само до пешеходно разстояние в случай на повреда.

Роверите бяха доставени на повърхността на Луната чрез лунния модул на Аполо. Тъй като роверите не могат да бъдат върнати обратно на Земята, роверите през трите J-мисии остават като изкуствени елементи на повърхността на Луната. Командир Скот караше Луната-1 да го транспортира, колегата му астронавт Джеймс Ъруин, и оборудването им по хълмовете на Хадли Рил и Апенините. Благодарение на ровера, екипът успя да събере 180 килограма материал на лунната повърхност.

Тези дни ентусиастите от космическото пътуване са по-запознати с чуването за необработени, роботизирани ровери. Навигационният роуд на НАСА в момента е на мисия да търси признаци на живот на Марс, докато китайският CNSA Chang'e 3 също е на безпилотна мисия на Марс.

Филмът Марсианецът въпреки това, участва астронавтът на Мат Деймън, Марк Уотни, използвайки измислен марсоход, за да стигне до действителната сонда на Марс Pathfinder. Между другото, Марс Патфайндър носеше заедно с него и робот-робот на име Соджурнер.

Червената планета все още не разполага с човекоподобен роувър на повърхността си, но идеята се проучва за евентуална пилотирана мисия до Марс. Дизайнът на Mars Rover, представен от Montgomery Design International и Ergonomic Systems Design, спечели наградата Good Design Award за Чикаго Атенаум през 2009 година. Мърсърът на Mars Exploration Rover (MMER) е проектиран да служи като обитаем автомобил за разширени мисии на Марс.

Засега обаче бъдещето на роверите изглежда е роботизирано и безпилотно, тъй като тези самотни превозни средства продължават мисиите си към далечни планети.