Сателитите на Галилео ще проверят теорията на относителността на Айнщайн

Два спътника, построени и пуснати в експлоатация от Европейската космическа агенция, ще прекарат следващата година в тестването на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, която беше предложена във вестник, известен немски физик, публикуван преди 100 години този месец (ако мислите за време по този начин).

През август 2014 г. ESA стартира петата и шестата сателити по своята програма „Галилео“ - глобална навигационна спътникова система, която трябваше да осигури високоточна гражданска GPS за цяла Европа. За съжаление, Галилео 5 и 6 станаха заседнали в удължени орбити около Земята поради неправилно изгаряне на горната ракета, което ги прави безполезни за навигация.

Учените от ЕКА работят оттогава, за да коригират орбитите на двата спътника чрез сложен набор от маневри. Те не са успели, но провалът може да доведе до успех. "Сателитите случайно са станали изключително полезни научно, като инструменти за тестване на общата теория на относителността на Айнщайн, като измерват по-точно от всякога начина, по който гравитацията влияе върху преминаването на времето", заяви в изявление съветникът на ESA старши сателитен навигатор Хавиер Вентура-Травесет.,

Теорията на Айнщайн за общата теория на относителността предсказва, че времето минава по-бавно в близост до масивни обекти. Това вече е било наблюдавано експериментално - най-вече през 1976 г. от сонда, снабдена с водороден атомния часовник и пусната на разстояние 62000 мили в космоса.

Сателитите „Галилео“ - също оборудвани с атомни часовници с водороден апарат, все още запазват елиптична орбита досега. Тъй като се изкачват и се спускат на височина 5280 мили два пъти на ден, те стават много ценни за изследователите, които искат да сравнят колко различно време пътува на различни височини от Земята.

Атомните часовници се движат около няколко десети от микросекунда по-бързо в орбита, отколкото на земята. При навигационни спътници това води до грешки от около 6,2 мили на ден. ЕКА се надява да използва данните за годината от двете спътници на „Галилео“, за да подобри инструменталната точност и да разбере по-подробно общата относителност. Очаква се двата спътника да съберат данни, които са поне четири пъти по-точни от резултатите, получени от мисията от 1976 г.

Учените няма да наблюдават нищо подобно на това, което е изобразено на планетата Милър във филма междузвезден, Въпреки това, новата мисия може да ни даде повече информация за това какво можем да очакваме, когато хората най-накрая стигнат до други луни или планети, които притежават различни гравитационни ефекти.